Логотерапията – психотерапия с достойнство насочена към Другия, подходяща за страдащи хора

Логотерапията – психотерапия с достойнство насочена към Другия, подходяща за страдащи хора

д-р Камелия Георгиева Славчева

Висше Духовно Училище „Свети Тривелий“

и Център по християнско консултиране „Логос“

гр. София, ул. Пиротска 115, е-маил: kamelia.slavcheva@gmail.com

Резюме

Логотерапията е психотерапия с достойнство, подходяща за страдащи хора. В това изследване разглеждам същността на логотерапията, създарена от проф. Виктор Франкъл. Това е терапия, насочена към ценности и смисъл. Повечето хора намират смисъл в семейните отношения, творчеството, работата. Когато са възпрепятствани ценностите на преживяванията и творческите ценности, човек може да намери и да даде смисъл дори на страданието. Това означава винаги да можеш да заемеш позиция, отношение към болката и да стоиш „над“ нея. Страданието и вината имат смисъл, ако човек иска да стане друг. Логотерапията дава утеха, търси свободни пространства и помага на човека да намери смисъл, дори и в страданието, и да премине през него с достойнство, насочен не към себе си, а към нещо друго или някой друг.

В това изследване разглеждам основни понятия и техники в логотерапията и екзистенц анализа, като ноодинамика, ноодинамична диалектика, себедистанция, автотрансцеденция, себетрансцедентност, себенадмогване, себенадминаване.

Логотерапията е психотерапия с достойнство, защото човек е личност (физическа, душевна и духовна), а духовната личност винаги е свободна да заеме позиция и може да намери смисъл дори и в най-голямото страдание. Страдащият човек, който има проблем, може чрез волята за смисъл да го приеме, да го превърне в нещо положително, да го игнорира и дори да го иронизира. Миналото и съдбовните обстоятелства не го определят, защото духовната личност е свободна от обстоятелства за нещо друго („кауза“) и/или е насочена към някой друг, а не към себе си (Франкъл 2008:170). Франкъл нарича това „себенадмогване на човешкото съществуване“. Да бъдеш човек означава винаги да си насочен и устремен към нещо или някого извън теб самия – смисъл, който да осъществиш, или друго човешко същество, с което да се срещнеш. Колкото повече забравяш за себе си – чрез отдаване на каузи или любов към друг човек, толкова повече си човек и толкова повече се осъществяваш.“ (Франкъл 2019:147). Самоосъществяването е възможно само като страничен ефект от себенадмогването. Когато поради болест например са възпрепятствани ценностите на преживяванията и творческите ценности, страдащият може да намери и да даде смисъл дори на страданието. Това означава винаги да можеш да заемеш позиция, отношение към болката и да стоиш „над“ нея. Страданието и вината имат смисъл, ако човек иска да стане друг. Логотерапията дава утеха, търси свободни пространства и помага на човека да намери смисъл, дори и в страданието, и да премине през него с достойнство, насочен не към себе си, а към нещо друго или някой друг.

Виктор Франкъл отправя критика към психологическите школи преди него и надгражда над тях, създавайки логотерапията и екзистенц анализа. Логотерапията и ЕА е психотерапия с достойнство, даваща утеха. Той разглежда човека в цялост, не само като тяло и психика, но и като духовно същество. Ноетичното измерение, където е свободата на човека, превръща логотерапията в психотерапия с достойнство, даваща утеха дори и при тежки обстоятелства. Защото според Франкъл човек се ражда с достойнство. То е дадено на човека и не зависи от неговите успехи и неуспехи. Човек е ценен и достоен само защото е човешко същество и е създаден по Божия образ и подобие. Човекът има свободна воля и затова може да взема решения и да промени съдбата си, т.е. той не е подвластен на своята съдба, гени, характер, минало, но винаги и при всички случаи може да заеме позиция.

В. Франкъл въвежда триизмерния модел на личността. Той вижда човека като тридименсионално същество – една цялостна личност със соматично (физично), психично (душевно) и ноетично (духовно) измерение. Той отправя критика към Фройд (психоанализата) и индивидуалната психология на Адлер (индивидуалната психология и поведенческа терапия) (Франкъл 2008: 125-139). В основата при тях стои идеята за абсолютния свръхдетерминизъм, т.е. човекът се определя от вътрешни, външни и генетични фактори, или от фактори на околната среда и т.н. Твърде много променливи обясняват един феномен. Правени са редица проучвания за генетиката – родословно дърво, еднояйчни близнаци, молекулярно генетични проучвания, както и социално-психологически проучвания – IQ, когнитивна психология и т.н. Оказва се, че генетичните проучвания влияят 72%, а проучванията на влиянието на околната среда – 70% , което прави общо 142%. Това поставя детерминизма под съмнение. В. Франкъл изследва и духовно измерение, което според него включва свободата и отговорността на личността. Това дава възможност на човека да не е подвластен на обстоятелствата, генетиката и съдбата си. Логотерапията приема миналото, съдбовното, но и насочва погледа на човека към свободните пространства, където съществуват възможности. Ние не сме свободни от обстоятелствата, а сме свободни за нещо и затова можем да имаме позиция и да заемем становище. Франкъл нарича този критерий за духовна свобода, или това човек да може да взема решения – воля за смисъл. В логотерапията под смисъл се разбира като цяло конкретен смисъл, който човек може да извлече от определена ситуация. „Благодарение на тази своя способност (воля за смисъл) човекът е в състояние да се възползва от всяка възможност, за да промени съществуващата действителност, или ако такава възможност липсва, сам да се промени; именно затова дори и в страданието, причината за което не е по силите ни нито да преодолеем, нито да отстраним, ние съзряваме, израстваме и дори надскачаме себе си. Така животът съхранява своя потенциален смисъл даже в екстремни, крайни ситуации.“ (Франкъл 2008:132). Духовната личност има свободата и отговорността да напише своята история, а не да е подвластна на съдбата.

Франкъл се противопоставя и на принципа на хомеостазата. Човек може да каже „не“ на своите нужди и инстинкти, ако вижда и намира смисъл в нещо друго или в някой друг (Франкъл 2018:138). Ако човек е насочен и се занимава постоянно само със себе си, това води до криза. Но чрез волята за смисъл той може да се издигне над проблемите и обстоятелствата и да намери смисъл дори и в страданието. В живота има безнадеждни ситуации, и тогава чрез логотерапията се прави осъществяване на специалната ценност на нагласата. Така че да се запази достойнството на човека, да се даде утеха, да се приемат тежките обстоятелства и да се промени отношението към тях. Ако човек, въпреки страданието, не се фокусира в него, което би го направило жертва, а се насочи навън от себе си към някой друг или нещо значимо и ценно за него, то той може да намери чрез непобедимата мощ и силата на духа смисъл дори и в страданието. Личността е себедистанцираща се и себе-трансцендентна и за това може да се насочи към намирането и осъществяването на ценност извън самата нея. В логотерапията се търсят свободните творчески пространства, ценностите на преживяванията, променят се нагласи и може да се открие и осъществи смисълът. В. Франкъл приема човека за ценен и достоен, независимо от неговите способности, успехи, ценз и работа. Дори и страданието може да има смисъл, ако човек му даде такъв.

Търсенето на смисъл в живота, а още повече в страданието, може да предизвика вътрешно, силно напрежение. Но всъщност това напрежение, което Франкъл нарича „ноодинамика“ е неотменима предпоставка за психичното здраве. Няма нищо, което така ефикасно да помага на човек да оцелее, дори минавайки през най-тежкото страдание, както убеждението, че неговият живот има смисъл (Франкъл 2019:137).

Логотерапията и ЕА използват ноодинамична диалектика като инструмент човек да осъзнае, че съдбата му не е предначертана, но той може да бъде и друг. Думата “dynauos” означава сила. Ноодинамиката е силата на духа. Това е призивът, напрежението между това „да бъдеш“ (наличното битие) и „да бъдеш някакъв“ (възможното битие). Ноодинамичната диалектика развива волята за смисъл от „мога да бъда“ и „трябва да бъда“ като основното напрежение в живота. Душевното здраве се основава на това напрежение между вече постигнатото и това, което предстои да бъде осъществено. Тази ноодинамика е необходима за психическото благополучие, а не равновесието, т.нар. хомеостаза, т.е. състояние без напрежение (Франкъл 2019:137). Човек притежава свобода, въпреки че е тласкан от инстинктите си, да бъде привлечен от ценностите и да може да поеме отговорност и отговори на въпросите, които животът му поставя. Когато човек разпознае дадена ситуация като ценна, той се съгласява да изпълни скрития в нея смисъл. В екзистенц анализа човек осъзнава, че той „би могъл да бъде такъв“. И така се връщаме към представата за смисъл и ценности. Защото според Франкъл „най-дълбок и съвършен е онзи човек, който не се интересува от никакви вътрешни състояния, било удоволствие, било душевно равновесие, а е ориентиран към света, към заобикалящия го свят, и именно в него търси смисъл, който да осъществи, или човек, когото да обикне.“ (Франкъл 2008:146). Човек се реализира, когато забравя за себе си, а забравя за себе си в степента, в която се посвещава или на кауза, или на човека, когото обича.

Ноодинамиката включва напрежението на целенасоченост към смисъл или ценност. Когато човек осъзнае, че би могъл да „бъде такъв“ и усети насочения към него призив, че така трябва да бъде, той чувства едно напрежение, една сила, наречена ноодинамика и чрез силата и мощта на духа може да бъде творец на собствения си живот.

В. Франкъл използва себедистанцията и себе-трансцендентността, за да разработи терапевтични методи, като дерефлексията, промяна на нагласата (модулация на настройката, парадоксалната интенция), които успешно използва при работа с клиенти, които минават през страдание. Себедистанцията се осъществява в ноетичното измерение. Това е способността да вземаме отношение към съдбата, миналото, травмите и проблемите, които животът ни поставя. Човек има свободата да се дистанцира сам от себе си. Той може и има силата да се противопостави дори на наследствеността си, на характера си. Чрез себедистанцията се открива и осъществява смисълът, или ценността. Тя води до промяна на състоянието и корекция на поведението.

Автотрансценденцията¹ е „фундаментално-антропологичният феномен, че човешкото битие винаги надминава себе си и преминава в нещо друго – нещо или някой, смисъл, който трябва да осъществиш, или човек, когото предано обичаш.“ (Франкъл 2008:170). Това е един от духовните потенциали на човек за себеизграждане. Себереализацията може да бъде постигната не по пряк, а само по заобиколен път и често той преминава прeз страданието, болката, през „долината на смъртната сянка“. Тя, както и щастието, не може да се постигне, а трябва да се последва. А това се случва като реализация на смисъл и ценности (Франкъл 2008:170). Някои страдащи хора се разочароват, че не намират смисъл и тогава отново се връщат сами към себе си, затварят се и се спускат по спиралата на невротичната детелина, депресиите и неврозите. Именно защото форсират прекалено самонаблюдение (хиперрефлексия), за постигането на щастие, което е контрапродуктивно, рано или късно тези хора отново претърпяват провал. Обикновено Аз-ът се отнася безкритично към себе си. Самосъзерцанието и самонаблюдението не ни помагат. Гьоте е казал: „Как можеш да познаеш себе си? Само по пътя на действията, но никога по пътя на съзерцанието. Помъчи се да изпълниш своя дълг и тогава ще познаеш себе си. Но кой е твоят дълг? Изискването на деня.“ (Франкъл 2008:171). Това е свобода не само над себе си, но и свободата да съм в отношение с някого другиго. Човек е свободен за нещо (задача, кауза) или някого. Себе-трансцендентността се свързва с ценностите и откриването на смисъл и възможности дори и в страданието. Тя е духовен потенциал. Личността открива смислови възможности в ежедневието. Може да стои над ситуацията, да бъде привлечена от ценности и смисъл, който да осъществи. И тогава, минавайки през страданието и болката, да израсне.

Себедистанция и себе-трансцендентност – това са двата потенциала, които се наричат още съпротивителната, непобедимата сила и мощ на духа. Човек може да се противопостави на всичко. Смисълът и ценностите мотивират за решение, че човек може да бъде и друг. Човек не е тласкан само от нагони, но той е привличан от ценности. Събужда се волята за смисъл, „за разлика от принципа на удоволствието, върху който е центрирана фройдистката психоанализа, а също и за разлика от волята за власт, върху която се основава адлерианската психология, използваща термина стремеж към надмощие – превъзходство.“ (Франкъл 2019).

Свободата да вземем отношение към съдбата си наричаме умение за себедистанциране. Това е, което кара хората да реагират по различен начин на съществуващите обстоятелства. Така човек може духовно да се откъсне за кратко от самия себе си и да се погледне от разстояние. Това му дава възможност да види и разпознае чувствата в себе си и от позицията на наблюдение отвън да може да ги овладее (Лукас, Ел., Хейд Шонфелд 2020:38). Осъществява се най-смислената възможност и реализиране на определена нагласа, за да се осъществи дадена ценност. Това е обратното на хиперрефлекцията, където се въртим около проблема. Затова, за разлика от другите школи (като психоанализата), които се връщат и постоянно търсят причината в травмата и в миналото на човека, където вече нещата са се случили, логотерапията и екзистенц анализът са насочени към настоящето и бъдещето. Човек да може да открие нови възможности – на преживяванията, на творчеството, а ако те са изчерпани, и в страданието да намери смисъл в живота. Затова можем да приемем, че логотерапията в сравнение с психоанализата „е по-малко ретроспективен и повече интроспективен метод“ (Франкъл 2019:130). Тя е фокусирана върху смисъла, който човек да постигне в бъдеще. Може да се каже, че логотерапията е смисъл-центрирана психотерапия. „В същото време тя снема фокуса от всички структури с порочен кръг и механизми за обратна връзка, които играят голяма роля в развитието на неврозата. Така типичната егоцентричност на невротика се развива, вместо да бъде постоянно поощрявана и подсилвана“ (Франкъл 2019:130). При логотерапията и екзистенц анализа страдащият клиент се конфронтира, създава се напрежение, търсят се и се намират свободни пространства, така че той да бъде привлечен от ценности и да намери или да се преориентира към смисъла на своя живот. Този психотерапевтичен подход допринася много за способността на човек да преодолее страданието, през което преминава.

Ето какво обяснява самият В. Франкъл на въпроса защо е избрал и употребил термина логотерапия като название на неговата теория. „Логос е гръцка дума, означаваща смисъл. Тя се съсредоточава върху смисъла на човешкото съществуване, както и върху човешкото дирене на такъв смисъл. Съгласно логотерапията този стремеж на човека да намери смисъл в своя живот е негова първична мотивираща сила.“ (Франкъл 2019:131). Всичко това ми дава основание да твърдя, че логотерапията е най-подходящата психотерапия с достойнство, подходяща за страдащи хора, които преминават през депресивни и тревожни състояния, психози, неврози и т.н.

Франкъл надгражда психотерапията, позовавайки се на екзистенциалната философия. Това, което го отличава от другите школи, е концепцията за духовното измерение на човека, което той прибавя към двуизмерния модел на тялото и душата. В своя екзистенц анализ, той прави анализ на свободата и отговорността като основа за човешкото съществуване. Екзистенц анализът води човека към изпълнен със смисъл и изграден от свобода и отговорност живот. Той изхожда от представата на Франкъл за антропологичния образ на човека по „Божий образ и подобие“. Екзистенц анализът е феноменологично-личностен метод на анализ, който има за цел да подпомогне личността при свободното преживяване и автентичното отношение към нейния свят. Това отношение произтича от духовната същност на човека и му помага да изгради един свободен и отговорен контакт със себе си и заобикалящия го свят.

Логотерапията е терапия за смисъл и ценности. А екзистенц анализът анализира свободата и отговорността на човека и това ги прави широко приложими в психологията, философията, педагогиката, смислово ориентираното икономическо управление и други. И особено полезни, практични и използвани при грижата за човека, когато той минава през болест, смърт, раздяла, развод или друго страдание. Както и за хора, които са загубили смисъла и страдат от депресии, психози, афективни разстройства, фобии, обсесивно-компулсивни разстройства, поведенчески разстройства, зависимости, психоонкологията, както и сексуалните разстройства.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Франкъл, В. Когато има за какво да живееш, С., Изток запад, 2008

Франкъл, В. Човекът в търсене на смисъл, С., 2019

Лукас, Ел., Хейд Шонфелд. Психотерапия с достойнство, С., 2020

Бележки

1. Този термин се среща още и като: себе-трансцендентност = себенадмогване = себенадминаване

   ↩

Logotherapy – Psychotherapy of Dignity Directed Toward the Other, Suitable for Suffering People

By Dr. Kameliya Georgieva Slavcheva

Saint Trivelius Institute

and Logos Christian Counselling Centre

Sofia, Pirotska St. 115, e-mail: kamelia.slavcheva@gmail.com

Abstract

Logotherapy is a dignity-centered psychotherapy appropriate for those who suffer. In this study I examine the essence of logotherapy, founded by Prof. Viktor Frankl. This therapy is oriented toward values and meaning. Most people find meaning in family relationships, creativity, and work. When experiential and creative values are obstructed, one can still find and confer meaning even upon suffering. This implies always being able to adopt a stance toward pain and to stand “above” it. Suffering and guilt become meaningful if one aspires to become someone else. Logotherapy provides consolation, seeks free spaces, and helps the individual discover meaning—even in suffering—and traverse it with dignity, directed not toward oneself but toward something or someone else.

Key words:

In this study I explore the key concepts and techniques of logotherapy and existential analysis, such as noodynamics, noodynamic dialectics, self-distancing, autotranscendence, self-transcendence, self-overcoming, and self-surpassing.

Logotherapy is dignity-centered because the human being is a person in three dimensions—physical, psychological, and spiritual—and the spiritual person is always free to take a position and can find meaning even in the greatest suffering. A suffering individual faced with a problem can, through the desire for meaning, accept it, transform it into something positive, ignore it, or even approach it ironically. Neither the past nor the circumstances of fate define the sufferer, for the spiritual person is freed from circumstances in order to aim for something else (a “cause”) and/or to direct himself toward someone else rather than toward himself (Frankl 2008:170). Frankl calls this the “self-transcendence of human existence.” To be human always means to be oriented and directed toward something or someone outside oneself—a meaning to be realized or another human being to be encountered. The more one forgets oneself—through devotion to a cause or love for another—the more fully one becomes human and the more one actualizes oneself (Frankl 2019:147). Self-actualization is possible only as a by-product of self-transcendence. When illness, for example, obstructs experiential and creative values, the sufferer can still find and confer meaning upon suffering. This implies always being able to adopt a stance toward pain and to stand “above” it. Suffering and guilt become meaningful if one wishes to become a different person. Logotherapy provides consolation, seeks free spaces, and helps the individual discover meaning—even in suffering—and traverse suffering with dignity, directed not toward oneself but toward something or someone else.

Viktor Frankl critiques the psychological schools preceding him and builds upon them in creating logotherapy and existential analysis. Logotherapy and EA constitute a dignity-centered psychotherapy offering consolation. Frankl regards the human being in totality—not merely as body and psyche but also as a spiritual entity. The noethical dimension, where human freedom resides, renders logotherapy a dignity-centered psychotherapy that provides solace even under severe circumstances. According to Frankl, human beings are born with dignity. It is bestowed upon them and does not depend on their successes or failures. A person is valuable and dignified solely by virtue of being created in the image and likeness of God. Human beings possess free will and can therefore make decisions and change their destiny; they are not subject to fate, genes, character, or the past, yet in every situation they can adopt a stance.

Frankl introduces a three-dimensional model of personality. He conceives of the human being as an integrated whole with somatic (physical), psychological (mental), and noetic (spiritual) dimensions. He criticizes Freud’s psychoanalysis and Adler’s individual psychology (individual psychology and behavior therapy) (Frankl 2008:125–139). Their foundation rests on the idea of absolute super-determinism—that human behavior is defined by internal, external, and genetic factors or by environmental influences. Too many variables attempt to explain any given phenomenon. Numerous studies—genetic pedigrees, monozygotic twins, molecular genetic research, as well as socio-psychological investigations such as IQ testing and cognitive psychology—have been conducted. It appears that genetic influences account for 72 percent, while environmental influences account for 70 percent, totaling 142 percent. This calls determinism into question. Frankl investigates the spiritual dimension, which he sees as encompassing freedom and responsibility. This dimension enables the individual not to be bound by circumstances, genetics, or fate. Logotherapy acknowledges the past and fate, but directs the person’s gaze to the free spaces where possibilities exist. We are not free from circumstances, but we are free for something, and thus we can take a stance and adopt a position. Frankl calls this criterion of spiritual freedom—or the ability to make decisions—the will for meaning. In logotherapy, meaning is understood as the concrete significance a person can derive from a given situation. “Thanks to this capacity (the will for meaning), the person is able to seize every opportunity to change the existing reality, or, if such an opportunity is lacking, to change himself; precisely for this reason, even in suffering whose cause is beyond our power either to overcome or remove, we mature, grow, and even surpass ourselves. In this way, life retains its potential meaning even in extreme situations.” (Frankl 2008:132). The spiritual person has the freedom and responsibility to author his own story rather than be subject to fate.

Frankl also opposes the principle of homeostasis. A person can say “no” to his needs and instincts if he perceives and finds meaning in something or someone else (Frankl 2018:138). When one is constantly self-focused, a crisis ensues. Yet through the will for meaning, one can rise above problems and circumstances and discover meaning even within suffering. Life sometimes presents hopeless situations, and in those cases through logotherapy the special value of attitude can be realized. In this way, one preserves human dignity, provides consolation, accepts harsh circumstances, and transforms one’s relation to them. If, despite suffering, the person does not fixate on it—which would render him a victim—but instead directs his attention outward toward someone or something significant and valuable, then through the indomitable power and strength of spirit he can find meaning even in suffering. The person is capable of self-distancing and self-transcendence, and thus can turn toward finding and fulfilling values beyond himself. In logotherapy, free creative spaces are sought, experiential values are uncovered, attitudes are transformed, and meaning can be discovered and realized. Frankl regards the person as inherently valuable and worthy regardless of abilities, achievements, education, or profession. Even suffering can be meaningful if a person confers meaning upon it.

The search for meaning in life—and even more so in suffering—can provoke intense inner tension. Yet in fact this tension, which Frankl terms “noodynamics,” is an indispensable prerequisite for mental health. Nothing is more efficacious in helping a person survive—even through the most extreme suffering—than the conviction that his life has meaning (Frankl 2019:137).

Logotherapy and EA employ a noodynamic dialectic as a tool to make the individual realize that their destiny is not predetermined, but that they can become a different person. The word “dynauos” means strength. Noodynamics is the strength of the spirit. It is the call—the tension between “to be” (actual existence) and “to become” (possible existence). The noodynamic dialectic develops the will to meaning from “I can be” and “I must be” as the fundamental tension in life. Mental health is founded on this tension between what has already been achieved and what is yet to be actualized. This noodynamics is necessary for psychological well-being, rather than equilibrium or so-called homeostasis—i.e., a state without tension (Frankl 2019:137). Despite being driven by instincts, a person possesses the freedom to be drawn to values and to assume responsibility for answering life’s questions. When someone recognizes a given situation as valuable, they consent to fulfill the hidden meaning within it. In existential analysis, one becomes aware that one “could be this way.” Thus, we return to the concept of meaning and values. As Frankl states, “The deepest and most perfect person is the one who cares not for any inner state—be it pleasure or psychic equilibrium—but is oriented toward the world, toward the surrounding world, and finds meaning there to realize, or finds a person to love” (Frankl 2008:146). One actualizes oneself when one forgets oneself—and one forgets oneself in proportion to one’s devotion either to a cause or to the person one loves.

Noodynamics encompasses the tension of purposefulness toward meaning or value. When someone realizes that they could “be this way” and feels the call directed at them—that they ought to be so—they experience a tension, a strength called noodynamics, and through the power and might of the spirit they can become the creator of their own life.

Frankl uses self-distancing and self-transcendence to develop therapeutic methods such as dereflection and attitude change (modulation of mindset, paradoxical intention), which he applies successfully with clients undergoing suffering. Self-distancing takes place in the noetic dimension. It is the capacity to take a stance toward one’s fate, past, traumas, and the problems life presents. A person has the freedom to distance themselves from themselves. One can—and indeed has the strength—to oppose even one’s heredity or character. Through self-distancing, meaning or value is uncovered and actualized. It leads to a change in state and a correction of behavior.

Autotranscendence is “the fundamental anthropological phenomenon that human existence always transcends itself and passes into something else—something or someone, a meaning that must be realized, or a person whom one loves devotedly” (Frankl 2008:170). This is one of the spiritual potentials for self-construction. Self-realization cannot be achieved directly but only indirectly, and often through suffering and pain—through the “valley of the shadow of death.” It, like happiness, cannot be attained but must be followed. And this occurs as the realization of meaning and values (Frankl 2008:170). Some suffering individuals become disappointed when they fail to find meaning, and then they turn inward again, close themselves off, and spiral into depression and neuroses. This happens precisely because they force themselves into excessive self-observation (hyper-reflection) in pursuit of happiness, which is counterproductive; sooner or later, these individuals will fail again. Typically, the ego treats itself uncritically. Self-contemplation and self-observation do not help us. Goethe said, “How can you know yourself? Only by the path of action, never by the path of contemplation. Strive to fulfill your duty, and then you will know yourself. But what is your duty? The demand of the day” (Frankl 2008:171). This is freedom not only over oneself but also the freedom to be in relation with another. A person is free for something (a task, a cause) or for someone. Self-transcendence is connected with values and the discovery of meaning and possibilities even in suffering. It is a spiritual potential. The individual discovers meaningful opportunities in everyday life. They can stand above the situation, be drawn toward values and the meaning to be realized, and then, by passing through suffering and pain, grow.

Self-distancing and self-transcendence are the two potentials also called the resistance, the invincible strength and power of the spirit. A person can oppose anything. Meaning and values motivate the decision that one can become someone else. A person is not driven solely by instincts but is drawn by values. The will to meaning awakens—unlike Freud’s pleasure principle, on which Freudian psychoanalysis is centered, or Adler’s will to power, upon which Adlerian psychology, using the term striving for superiority, is based(Frankl 2019).

The freedom to take a stance toward one’s fate we call the skill of self-distancing. This is what makes people respond differently to existing circumstances. In this way, a person can spiritually detach from themselves for a short while and view themselves from a distance. This allows them to recognize their own feelings and, from the vantage point of an outside observer, to master them (Lucas & Hayd Schonfeld 2020:38). The most meaningful possibilities are realized, and an attitude is adopted to actualize a given value. This is the opposite of hyper-reflection, where one circles around the problem. Thus, unlike other schools (such as psychoanalysis), which repeatedly search for the cause in the person’s trauma and past—where events have already occurred—logotherapy and existential analysis focus on the present and the future. They enable a person to discover new possibilities in experience and creativity, and if those are exhausted, to find meaning even in suffering. Hence, we can say that compared to psychoanalysis, logotherapy “is a less retrospective and more introspective method” (Frankl 2019:130). It is focused on the meaning that a person will achieve in the future. One might call logotherapy a meaning-centered psychotherapy. “At the same time it shifts the focus away from all vicious cycles and feedback mechanisms that play a major role in the development of neurosis. Thus, the typical egocentrism of the neurotic is diminished rather than continually encouraged and reinforced” (Frankl 2019:130). In logotherapy and existential analysis, the suffering client is confronted and tension is created—free spaces are sought and found so that they are drawn toward values and can discover or reorient themselves to the meaning of their life. This psychotherapeutic approach greatly enhances a person’s ability to overcome the suffering they endure.

Here is Viktor Frankl’s own explanation for why he chose and employed the term logotherapy as the name of his theory: “Logos is a Greek word for ‘meaning.’ It focuses on the meaning of human existence as well as on humans’ search for such meaning. According to logotherapy, this striving of the human being to find meaning in their life is their primary motivating force” (Frankl 2019:131). All of this gives me grounds to assert that logotherapy is the most dignified psychotherapy suitable for people suffering through depressive and anxious states, psychoses, neuroses, and the like.

Frankl builds upon psychotherapy by drawing on existential philosophy. What distinguishes it from other schools is the concept of the spiritual dimension of the person, which he adds to the two-dimensional model of body and psyche. In his existential analysis, he examines freedom and responsibility as the foundation of human existence. Existential analysis leads a person to a life imbued with meaning and built on freedom and responsibility. It proceeds from Frankl’s idea of the anthropological image of the human being as created in “God’s image and likeness.” Existential analysis is a phenomenological-personal method of analysis aimed at helping the individual freely experience and authentically relate to their world. This stance arises from the spiritual essence of the person and helps them build a free and responsible connection with themselves and the world around them.

Logotherapy is therapy about meaning and values. Existential analysis examines human freedom and responsibility, making both approaches broadly applicable in psychology, philosophy, pedagogy, meaning-oriented economic management, and beyond. They are especially useful, practical, and widely used in caring for people facing illness, death, separation, divorce, or other suffering. They also assist those who have lost meaning and suffer from depression, psychoses, affective disorders, phobias, obsessive-compulsive disorders, behavioral disorders, addictions, psycho-oncology, and sexual disorders.

Bibliography
Frankl, V. Man’s Search for Meaning, Sofia: Iztok-Zapad, 2008
Frankl, V. Man in Search of Meaning, Sofia, 2019
Lucas, E., Hayd Schonfeld. Psychotherapy with Dignity, Sofia, 2020