Виктор Франкъл

Човекът и идеите, които стоят в основата на логотерапията и екзистенцанализа.

Виктор Емил Франкъл (1905–1997) е виенски невролог, психиатър и създател на логотерапията.

Роден във Виена, той още като младеж води кореспонденция със Зигмунд Фройд, а по-късно работи и с Алфред Адлер. Постепенно обаче се отдалечава и от двамата, защото усеща, че теориите им са прекалено тесни за цялата дълбочина на човешкия дух. През 30-те години Франкъл вече оформя основите на своя метод, докато ръководи отделението за жени в риск от самоубийство в болница „Ам Щайнхоф“, а по-късно — неврологията в болница „Ротшилд“, единствената, която все още приема евреи.

Франкъл обаче все още не подозира, че животът скоро ще подложи собствената му теория на най-суровото възможно изпитание.

През 1942 г. той е депортиран заедно със семейството си и преминава през ада на четири концлагера, сред които и Аушвиц, където първият му ръкопис е унищожен. Когато е освободен през 1945 г., той научава, че съпругата му Тили, майка му, баща му и брат му са загинали. Остава напълно сам.

През 1946 г., само за девет дни, той написва книгата, която ще преобърне милиони животи — „Човекът в търсене на смисъл“. Първоначално я издава анонимно, защото не търси лична слава, а иска да даде опора. Днес заглавието е преведено на над 50 езика и е сред най-въздействащите книги на XX век.

След войната Франкъл ръководи Виенската неврологична клиника в продължение на 25 години, преподава в Харвард и Станфорд, автор е на близо 40 книги и носител на 29 почетни докторски степени. Живее с неугасваща жажда за живот — на 67 години взема пилотски лиценз и изкачва върхове до дълбока старост.

Любимата мисъл, която Франкъл често цитира от Ницше, гласи: „Който има своето „защо“ да живее, може да понесе почти всяко „как“.“

Напуска този свят на 92 години, оставяйки след себе си логотерапията — живо доказателство, че светлината и смисълът са по-силни от всяка тъмнина.