Д-р Камелия Славчева

Психотерапевт по логотерапия и екзистенцанализ, семеен терапевт, медиатор и лектор.

По образование е юрист и доктор по богословие от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това рядко съчетание от науки събира в едно цялостния поглед към човека: правото носи умението да се подреждат конфликтите, богословието се вглежда с уважение във въпросите за вината и смисъла, а логотерапията дава терапевтичния път. При сложни семейни или житейски казуси това позволява на едно място да откриете както правна сигурност, така и топла терапевтична подкрепа.

Защо избирам този път

Правото беше първият ми избор. Години наред работех с онова, което може да бъде подредено по правила. Научих се да слушам внимателно и да не бързам със заключения. Но научих и границата на този занаят: правото може да каже кой е прав, но не и как да се живее нататък.

Последва богословието — чак до докторска степен. Там въпросите бяха по-големи от всеки юридически казус: за вината, за страданието, за това какво остава от човека, когато всичко останало му е отнето. Само че отговорите се пишеха в книги, а насреща ми все още нямаше конкретен човек.

Логотерапията събра тези две търсения и добави онова, което ми липсваше: метод. Начин да седна срещу конкретния страдащ човек и да вървя с него, стъпка по стъпка.

Работя по подхода на Виктор Франкъл — психотерапия, центрирана върху смисъла. През кабинета ми са минали стотици хора. Вярвам, че онова, което се случва в един кабинет, е твърде ценно, за да остане ограничено само в него.

Защо и медиация?

Правото не остана в миналото ми — работя и като вписан медиатор към Министерството на правосъдието.

При спор за наследство, развод или делба между роднини, винаги се сблъскват две неща наведнъж: правен въпрос и стара семейна болка. Юристът вижда първото. Терапевтът вижда второто. Рядко един човек вижда и двете едновременно — и точно затова толкова спорове се решават формално, а хората след това не си говорят с години.

В медиацията спорът има шанс да се уреди без съдебни битки и без да се скъса онова малко, което е останало между хората.

В какво вярвам, когато седна срещу вас

Виктор Франкъл казва, че човек никога не е изцяло определен от тялото, характера или обстоятелствата си. У него винаги остава свободата да заеме отношение — към болестта, към загубата, към миналото, което не може да върне. Тази свобода той нарича „упорита мощ на духа“.

От това следва нещо много практично за всяка наша среща: доверието, което имаме към живота, може да бъде разклатено — понякога жестоко. Но то не може да бъде окончателно унищожено. Затова никога не приемам, че някой идва твърде късно. И не приемам, че някой идва непоправим.

За ценностите

Ценностите са от любимите ми теми. Не като списък с добродетели, а като жива практика: кое наистина е ценно за вас, в какъв ред го подреждате — и къде животът, който живеете, се разминава с този ваш вътрешен ред.

Повечето хора идват с усещане за празнота, без да могат да кажат какво точно им липсва. Често се оказва, че не им липсва нещо външно и ново, а нещо тяхно си, което са отложили във времето. Работата ни е да разберем кое е то — и как да си върне мястото във вашия живот.

Вярата и методът

Богословието и логотерапията говорят за едно и също нещо на два различни езика. И двете виждат в човека много повече от тяло и психика. И двете твърдят, че достойнството ни е дадено, а не заслужено — че човек е ценен просто защото съществува, независимо от успехите или провалите си.

Методът, по който работя обаче, е професионален, а не конфесионален. Логотерапията работи еднакво дълбоко както с хора със силна вяра, така и с хора, които са атеисти. В кабинета ми не влиза религия — влиза вашият конкретен житейски въпрос.

Образование и квалификация

• Психотерапевт по логотерапия и екзистенцанализ по Виктор Франкъл — Европейска академия по логотерапия и психология (2023)
• Психолог-консултант по логотерапия и екзистенцанализ — Европейска академия по логотерапия и психология (2021)
• Медиатор — вписана в Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието (2023)
• Доктор по богословие (църковно право) — Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (2013)
• Магистър по право — Университет за национално и световно стопанство (1997)

Специализации: Международна баптистка богословска семинария (Прага), Уитън колеж (Чикаго), Ирландско училище по икуменизъм към Тринити колеж (Дъблин), Хагай институт (Мауи) и Атланта (САЩ).

Член на Българската асоциация по психотерапия (БАП) и Съюза на учените в България.

Мои книги:

• „Правата на човека: църковно-правни аспекти“ (2015)
• „Християнското разбиране за човешките права — някои трудни въпроси“ (2015)